Поезия

[fred]

Ръдиард Киплинг

АКО

Ако спокойствие запазиш между луди,
които теб за лудостта си обвиняват;
ако би могъл да си вярваш даже,
когато всички в тебе се съмняват;
ако би могъл, мразен, да не мразиш;
да чакаш, в чакане да не изстинеш;
ако би могъл, лъган, да не лъжеш,
без за светец или мъдрец да минеш;

ако, бленувал, на блена си властник;
ако, размислил, с мислите не спираш;
ако посрещнал и успеха, и разгрома,
и двамата измамника презираш;
ако понесъл би лъжци да извращават
и мамят глупавите с твойто слово;
ако видял живота си разсипан,
с останките би го градил отново;

ако, натрупал всичко придобито,
на зар един решиш да го рискуваш
и го загубиш и започнеш отначало,
за загубата си ез да прдумаш;
ако напрегнеш ум, сърце и нерви,
макар че вече всичко в тях без мощ е,

и тъй да се държиш и да не пускаш,
останал само с волята: "Дръж още!";

ако запазиш добродетел сред тълпите;
естествено държание - със кралете;
ако за хората си нещо - но не много;
ако ни враг, ни свой не би превзел те;
ако се вкопчиш в съдбоносната минута,
без нито миг напразно да изпъдиш -
за теб Земята е и всичко нейно,
и ти - ти, сине мой, Човек ще бъдеш!

превод: Цветан Стоянов

[Mirela]

"Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнахръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си
като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво,че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.
И влаковете се завръщат,нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи,които виждат през високите планини.
Има мисли които летят над безкрайните равнини.
Има хора,които никога не се разделят.

Усмихни се.


Недялко Йрданов

[fred]

Богомил Райнов

Накъде ли ни води пътеката?
Ний сме с теб само двама сега,
ний сме с теб и вървиме полека,
и вървиме, незнам откога.
Слънчев лъч пада, в нега повяхнал,
върху твоето рамо без срам.
Аз протягам ръка да го махна
и забравям ръката си там.
Гледам твоята мургава буза,
гледам твоята басмена пола
и коляното, малко охлузено
от зъбите на остра скала.

С тези дребни безценни съкровища
бих бил, вярвай, безкрайно щастлив
под прохладния мрак на боровете,
сред дъха на босилека див.

Но в очите ти тих се оглежда
само смърчът, от слънце облян,
и студен е той безнадеждно
твоето рамо под топлата длан.

Накъде ли ни води пътеката?
Бяхме двамата с теб досега.
Но в завоя усоен полека
ето, среща ме мойта тъга

[Ранобудниче]

Вратите




Вратите, пътните врати
на старите прогнили къщи
вий ги познавате, нали,
от толкоз минали години;
те с шум закрехнати назад,
когато вечер се завръщате,
ви сторват път и сякаш казват:
- Минете, моля господине!

Те имат странни гласове
и в делник, и в неделя - всекога,
от сутрин чак до вечерта
те пеят със уста раззината,
когато ги отваряте
и ги затваряте полека:
о, тези гласове и песни,
познати още от детинство!

Вратите, мокрени от дъжд,
изгнили от вода и зима,
гризат ги червеи безброй
и ги оглождват ветровете;
вратите с хиляди резби -
цветя и знакове без име -
със гвоздеи, халки и скоби,
с ръждата като кръв по тях.

А снощи с всичата си мощ
развързаната буря в мрака
ги блъсна като стенолом
и се разпериха вратите,
и цяла нощ до сутринта
безспир се удряха и тракаха
като криле на черна птица,
ранена смъртно в мрачините.

Вратите, вашите врати
напразно вие ги заключвате.
Вий няма никога, уви,
да бъдете зад тях спокойни.
Когато вслушва се нощта
и вият сепнатите кучета,
не могат те да ви запазят
от Нея - вечната разбойница.

1925

Атанас Далчев

[nhg]

Хм, ето още нещо, което си спомням от ученическите години:

ДЪЖД

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.


Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.


1925 г.
Атанас Далчев

[fred]

По първи петли
Михаил Белчев


От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от заплетените жици
не намирам своята врата

Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна в цвете във ръка.

По първи петли
закъснели следи
преминават през мен
и потъват в очите ми
сутрин.
Прах от звезди
и подкови звънят
на протрития праг
и възкръсва денят ми
сутрин.

От вика на някой буден
от смеха на някой влюбен
ще усетя, че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.

От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна в цвете във ръка.

По трети петли
уморени мъгли
се разкъсват от страх
и се впиват в прозореца
сутрин.
Старият ключ
се огъва от студ
и го няма домът
и я няма вратата
сутрин.

[Mirela]

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

[fred]

Ф.Тютчев ( може и да не е цялото, но май е )

Като че жерави прелитат,
далечният камбанен звън
повея тихо над горите
и в звучни листи спря за сън…
Като море през май разляно
блести и не трепти денят,
и сенки бързо и смълчано
из тихите поля пълзят…

[Mirela]

Това е една италианска песен но на мен ми харесва много!
Il Regalo Più Grande

Voglio farti un regalo
Qualcosa di dolce
Qualcosa di raro
Non un comune regalo
Di quelli che hai perso
O mai aperto
O lasciato in treno
O mai accettato
Di quelli che apri e poi piangi
Che sei contenta e non fingi
In questo giorno di metà settembre
Ti dedicherò
Il regalo mio più grande

Vorrei donare il tuo sorriso alla luna perché
Di notte chi la guarda possa pensare a te
Per ricordarti che il mio amore è importante
Che non importa ciò che dice la gente perchè
Tu mi hai protetto con la tua gelosia che anche
Che molto stanco il tuo sorriso non andava via
Devo partire però se ho nel cuore
La tua presenza è sempre arrivo
E mai partenza
Regalo mio più grande
Regalo mio più grande

Vorrei mi facessi un regalo
Un sogno inespresso
Donarmelo adesso
Di quelli che non so aprire
Di fronte ad altra gente
Perché il regalo più grande
È solo nostro per sempre

Vorrei donare il tuo sorriso alla luna perché
Di notte chi la guarda possa pensare a te
Per ricordarti che il mio amore è importante
Che non importa ciò che dice la gente perchè
Tu mi hai protetto con la tua gelosia che anche
Che molto stanco il tuo sorriso non andava via
Devo partire però se ho nel cuore
La tua presenza è sempre arrivo
E mai...

E se arrivasse ora la fine
Che sia in un burrone
Non per volermi odiare
Solo per voler volare
E se ti nega tutto quest’estrema agonia
E se ti nega anche la vita respira la mia
E stavo attento a non amare prima di incontrarti
E confondevo la mia vita con quella degli altri
Non voglio farmi più del male adesso
Amore..
Amore..

Vorrei donare il tuo sorriso alla luna perché
Di notte chi la guarda possa pensare a te
Per ricordarti che il mio amore è importante
Che non importa ciò che dice la gente
E poi..
Amore dato, amore preso, amore mai reso
Amore grande come il tempo che non si è arreso
Amore che mi parla coi tuoi occhi qui di fronte
Sei tu, sei tu, sei tu, sei tu, sei tu, sei tu, sei tu, sei tu
Il regalo mio più grande



Най- големият подарък

Искам да ти направя подарък...
Нещо сладко, нещо изключително
Не един обикновен подарък
Като онези които губиш, никога не отваряш или забравяш
във влака, или пък които никога не приемаш.
А от тези, които отваряш и заплакваш и те правят щастлива...без да се преструваш.


В този ден в средата на септември
Ще ти посветя...
Най-големия си подарък...
Искам да подаря усмивката ти на луната,
за да може всеки, който я погледне в ноща,
да мисли за теб...
за да ти напомни колко важна е любовта ми...
И, че думите на хората нямат значение...
Защото ти ме предпазваш с ревността си.
И колкото и да е уморена усмивката ти, не си отива...

Трябва да тръгвам, но в сърцето си знам,
че твоето присъствие винаги означава завръщане, и никога заминаване...

Най- големия ми подарък...

Бих искал да ми направиш подарък.
Неясна мечта...дай ми я сега
От тези, които незная как да отворя
от предната или заадната страна,
защото най-големия подарък...е само наш и завинаги

и ако сега настъпи краят на една пропаст
не искай да ме мразиш, а само да полетиш
И дори да отричаш цялата тази крайна агония
И дори да отричаш живота, който вдишва от моя
Аз се предпазвам да не се влюбя, преди да те срещна
И обърквам живота си с този на другите...
Неискам да ме нараняваш повече...

Любов...любов

Искам да подаря усмивката ти на луната,
за да може всеки, който я погледне в ноща,
да мисли за теб...
за да ти напомни колко важна е любовта ми...
И, че думите на хората нямат значение...

Дадена любов, взета любов, любов, която не е върната никога
Любов, голяма като непокорното време
Любов, която ми говори с твойте очи,тук пред мен

И ти си...

Най- големият ми подарък...


П.П съжалявам ако превода е неточен, но се надявам да ме извините

[fred]

Италианската музика си е музика де, а кой я пее?Няма ли някаквъ линк там

[Mirela]

Италианската музика си е музика де, а кой я пее?Няма ли някаквъ линк там

Il Regalo Più Grande - Tiziano Ferro Дано ти хареса все пак

[Mirela]

Anna Tatangelo- Ragazza di Periferia

Момиче от покрайнините

Ти..тръгна си скоро...
Реши, че не е правилно да не се обичаме вече...
Ръцете...върху лицето...търсят сила, която аз нямам
Бих искала да умра веднага...

Така...
Няма да е правилно, но е така...
Зората..., която ще дойде една нова любов не ще има
Сърцето...ми причинява болка...бие малко забавено вътре в мен...
Малък е навика да се чуствам свободна и...

С теб...прахосах всичките си години
Какво ще правя ?
От онези фрази, написани в телфона...
"Ние сме животът, който кара сърцето да живее..тази любов незаличима..."
Какво ще правя с тях ?


Ще ги препрочитам отново за да мисля после, че...
От теб...само един смс ще остане...
Но истината е само една рана вътре в душата,
която ще се отваря отново всеки път...
Когато мислите пресъздавът неповторими сцени...


Твоята лъжа... към едно момиче от покрайнините...

А ти ...градско момче
Ще разказваш за мен....говорейки с твойте причтели...
Може би, на игра на моята история ще се пресмиваш...
НА мойте глупави вечери, където се преструваше, че изпитваш тръпка...

С теб...

[fred]

Харесва ми, италинското въобще, ето и една италианска от мен
Малко е лигаво клипчето, но песента е хубава
http://www.vbox7.com/play:2e5222a9

И ето едно много въздействащо изпълннение на Жан Габен, е не можах да намеря тестта, прост и естетвен, като клип много ми въздейства, знам актьора, ролите му и свързаните с него хора в клипчето/е в най общи линии де../
http://vbox7.com/play:65c6a98b
но за да не стане и тук като темата музика, ще пиша предимно стихове

[Mirela]

Харесва ми, италинското въобще, ето и една италианска от мен
Малко е лигаво клипчето, но песента е хубава
http://www.vbox7.com/play:2e5222a9
но за да не стане и тук като темата музика минавам предимно на текстове

До някаква степен музиката е поезия

[fred]

Всичко е поезия, ако се абстрахираме от играта на думи и смисъла.
Това може да са картините, киното и т.н, тоест съгласен съм принципно, видя ли клипчето на Жан Габен?